По думите на пчеларката, друг пчелен продукт, който се използва широко и също е много полезен, е пчелният прашец. Прашецът, както и медът, са витамини, които също подсилват имунитета, посочи тя. Съветът на Петя Иванова за по-добро усвояване на полезните вещества в прашеца е да го разтворим в течност. Колкото до качествата на добилия през последно време манов мед, Иванова отбеляза, че той е много богат на минерали и е полезен при анемия и сърдечно-съдови проблеми. Тя не скри, че добивите от него са далеч по-малки от тези на нектарния мед и поради тази причина и цената му е по-висока. „Не бих казала, обаче, че мановият мед е най-хубав – добре е да се консумира както такъв, така и нектарен мед. Важното и при двата вида е, че се усвояват директно от нашия организъм”, категорична е председателката на Националното сдружение на жените-пчелари, препоръчвайки пчелните продукти винаги да се приемат на гладно.
Като основни проблеми пред хората в бранша тя очерта пръскането с пестициди и неуведомяването на пчеларите за това в началото на пролетта. Също така, до този момент не сме получавали директни субсидии, като земеделски производители – има една единствена пчеларска програма, от която се възползват много малка част от колегите, изтъкна тя. Въпреки че, по думите й, пчеларството е един от основните сектори в земеделието, неглижирането на проблемите там продължава вече години наред. А без опрашването едва ли ще има толкова високи добиви от рапица, слънчоглед или царевица, заяви още Петя Иванова.
Текст и снимка: Радослав Христов
